„Знаех, че има листа на дърветата, но не ги бях виждала.” Джоан Гуо си спомня моментът, когато е била на 8 години, седяла е в кабинета на офталмолога и е чакала да сложи първия си чифт очила. След като й ги сложили, тя погледнала през прозореца и ясно видяла листата на дървета за първи път. „Чувствам, че това се случва с Картър и думите. Сякаш той знае, че думите служат за четене, но не може да открие смисъла им.” Тя продължава: „Знаех, че листата съществуват, но никога не ги бях виждала наистина.” Джоан е майката на Картър, който съвсем скоро е диагностициран с дислексия.

Картър обича Лего, капаните за шпиони и хуморът за деветгодишни. Винаги се е справял с решаването на задачи, приказлив е, социален и любопитен. Но въпреки това той така и не се научава да чете.

След Fast ForWord нещата обаче се променят. Той чете табелите навън и се шегува с тях.

Дислексия – ранни симптоми 

В началото Картър посещава детска градина с натоварена академична програма. До пролетта, учителите му забелязват, че той среща предизвикателства в няколко области:

1.       Свързване на звуци и символи
2.       Запаметяване на неща, които току-що е написал
3.       Четене и писане

Учителите предлагат Картър да се премести в държавно училище. Ресурсният учител също препоръчва Картър да премине тест за зрението, за да се определи дали трудностите с възприятията са причина за затрудненията му. Проблемите със зрението са отхвърлени от невроофталмолог, а педиатър отхвърля травматични наранявания на мозъка. Педиатърът предполага, че най-вероятно Картър среща обичайните проблеми с ученето. Джоан обяснява: „Тя ни увери, че в държавното училище ще разполагат с всички ресурси, за да помогнат на Картър.”

Търсене на точното училище

Джоан записва Картър в държавно училище, известно с отличните си резултати. То не се оказва подходящо за Картър. “Учителката му отказа да признае, че Картър наистина има проблеми с ученето”, спомня си Джоан: „Тя го наричаше “мързелив” пред мен и взимаше от междучасията му, защото той не завършваше задачите си на време.” Картър преди обичаше училището, а сега се чувстваше тъжен и нервен всяка сутрин.

Само след три месеца, Джоан го премества в училище, което е „в тон с неговия начин на учене” – училище с кинестетична учебна програма.

Картър бързо си намира приятели в новото си училище и учителите му оценяват неговото любопитство. През пролетта Джоан е извикана на среща с учителката на Картър, ресурсния учител и директора на училището, за да обсъдят резултатите на Картър на Woodcock Tests, които измерват когнитивното представяне. “Резултатите показаха ясно колко малко е запомнил от уроците в клас.”, казва тя. По това време специалистите я уверяват, че това е само фаза и Картър ще я преодолее с общи усилия от страна на учителите му, Джоан и него самия.

Две седмици преди края на учебната година Джоан отново е извикана в училището на среща с препоръката Картър да повтори класа. Джоан е ядосана заради неочакваната новина в последния момент.

“Не можех да повярвам, че Картър трябва да повтори първи клас”, казва тя. “Той се справяше добре в детската градина и му помагах да чете вкъщи. Знаех, че има нещо не толкова очевидно, което му пречеше да се справи с четенето и писането. “Когато Картър разбра, че има вероятност да повтори годината, той се разстрои и демотивира.”

Откриване на точната програма

Джоан решава да потърси помощ на друго място. Майка й, която има дислексия, предлага Джоан да се свърже с организации като Shriners. Джоан открива Scottish Rite Childhood Learning Clinic в Оукланд, Калифорния и се среща с директора й, Памела Нортън. Нортън казва на Джоан за Fast ForWord, който по нейни думи може да му помогне да навакса знанията, които е пропуснал в училище през последната една година. “Разплаках се”, казва Джоан. “Най-накрая намерих някой, който не само вярваше в Картър, но също имаше желание и възможност да му помогне.”

През юни 2013, Картър започва да използва Fast ForWord Language с ежеседмичната подкрепа на Scottish Rite Childhood Learning Clinic. До август Джоан забелязва, че той вече покрива стандартите, за да премине във втори клас. Fast ForWord му позволява да започне втори клас, без да повтаря първи клас.

Накрая… Правилната диагноза – дислексия!

В началото на същото лято, когато Картър започва да достига нивото на връстниците си, Джоан му прави допълнителни тестове за своя сметка. След теста WISC и тестовете Woodcock Johnson, проведени от педиатъра, Картър е диагностициран с дислексия през септември 2013 година.

Напредъкът на Картър

Картър получава ежедневна помощ от училищния център (½ час на ден). Той е поставен на индивидуализирана образователна програма от есента на 2014 година. Картър все още среща трудности с писането и двигателното планиране, но уменията му се подобряват и помощните средства за преобразуване на глас към текст му позволяват да стане по-независим, когато учи и да се справи с дислексията по-бързо.

На последната родителска среща на Картър, учителката му и ресурсната учителка отбелязват неговия умствен фокус и желанието му да учи. Картър слуша аудио книги, които увеличават мотивацията му и помагат езиковите му умения да продължат да се развиват.

Картър използва Fast ForWord Reading Level 2. „Увереността му се увеличава и той не се ужасява да отвори книга, дислексията му е под контрол“, казва Джоан. “Той е горд със себе си, когато пише. Все още има епизоди на неудовлетвореност и загуба на мотивация като всеки ученик. Разликата е, че сега се чувства уверен, че може да раздели задачите  на по-малки порции и да ги завърши.”

Източник: http://www.scilearn.com/blog/carter-story-diagnosing-treating-dyslexia