Педагози, учени и политиците отдавна обсъждат ползите от структурираното музикално образование. В днешно време изкуството обикновено не е приоритет. Разбира се, математиката, науките и езиците са важни теми, но ние трябва да разберем какво точно се губи, когато намаляваме часовете по изкуства.

1.Губим културното разбиране и историческото познание, което придружава това обучение.

2.Премахваме среда, която е много благоприятна за придобиване и усъвършенстване на основни умения за успех на работното място, като например сътрудничество и творчество.

3.Губим доказани ползи за ученето и мозъчната функция. Чрез механизмите на пластичността на мозъка, музиката допринася за развитието на уменията за слушане и когнитивните умения, жизненоважни за езика.

В статията Training for the Development of Auditory Skills, публикувана през август 2010 Н. Краус и Б. Чандрасекаран представят неврологично изследване, което доказва, че музикалното обучение въздейства на мозъка по същия начин, както физическите упражнения въздействат на тялото. По-конкретно, Краус и Чандрасекаран разглеждат три специфични области на мозъчната функция, които са повлияни от музиката.

Прехвърляне на когнитивни умения.

Доказано е, че обучението по музиката положително повлиява на начина, по който мозъкът обработва височината на звука и тембъра на гласа – ключови елементи за речта и езика.

Фина настройка на слухови умения.

Музикантите умеят да представят най-смислените, носещи информация елементи в звуците. Например сегментът в бебешкия плач, който сигнализира емоционален смисъл, или най-високата нота на даден музикален акорд. Докато музиката не изглежда да повлиява на визуална памет или вниманието, изследванията показват, че това се отразява на вербално-слуховата памет.

По-добро разпознаване на „закономерности“.

Човешкият мозък е настроен да филтрира вече познати модели от шума в заобикалящата го среда. Например, можем да разпознаем гласа на един приятел в стая, пълна с много други звуци и гласове. Музикалното обучение подобрява тази познавателна способност.

Въз основа на тази информация, Краус и Чандрасекаран твърдят: „Активното ангажиране с музика насърчава адаптивната слухова система. Тя е жизненоважна за развитието на умения за слушане, както и за обработката на информация в ежедневието, защото непрекъснато регулира дейността си въз основа на определен контекст.“